Словашкият президент забави указа за главен прокурор две години
- Г-жо Вегертседер, съгласно вас Иван Гешев отговори ли задоволително на въпросите ви по време на чуването му във Висшия правосъден съвет?
- Първо да благодаря на господин Гешев, че отговори на всичките ни 17 въпроса. Задоволителни отговори в тази ситуация не мисля, че е уместно определение, тъй като част от въпросите бяха основни за промяната на прокуратурата и за нейното развиване и допускаха изчерпателен отговор с визия отсега нататък, минаваща даже оттатък мандата от 7 години. За мен в отговорите липсваше точно тази дълбочина. Те бяха по-скоро плъзгане по повърхността на проблемите. Към това би трябвало да се добави и честото повторение, че концепцията няма университетски искания и не е нужно да бъде отегчавана аудиторията с елементи. В последна сметка за мен не стана ясно от цялото 10-часово чуване какво тъкмо желае да прави Иван Гешев като основен прокурор, като се изключи че желае непрекъснато наличие на прокуратурата в медиите и че проблемите на прокуратурата са отвън самата нея.
- Трябваше ли процедурата по желание на нов основен прокурор да стартира изначало след върнатия декрет на президента?
- За мен самата процедура е опорочена поради всички тези мнения в поддръжка на претендента. Законът дава опция за това единствено за юридически лица с нестопанска цел, регистрирани в социална изгода, професионални организации на магистратите, висши учебни заведения и научни организации. Правилата за избор на „ тримата огромни “, които са признати от Висш съдебен съвет обаче, дописват закона и даже му опонират, тъй като в тях се споделя, че въпроси и мнения за нравствените и професионалните качества на претендента „ могат да показват и техни сътрудници, както и органи и институции, с които е работил “. Това е неприемливо и най-малкото всички тези мнения, които като че ли като по команда бяха изпратени от органи на изпълнителната власт, не трябваше да се разгласяват и зачитат. В разпоредбите на Висш съдебен съвет написа още, че когато президентът откаже да назначи основен прокурор, тогава „ се организира нова процедура за избор “. Виждаме, че Висш съдебен съвет демонстрира изборен метод в личните си правила – някои приема да съблюдава, а други – не.
- Защо Висш съдебен съвет по този начин бърза да прегласува кандидатурата на Гешев?
- Това е въпросът за 1 млн. $. Ако би трябвало да се спекулира, бърза се, тъй като преди дни Народното събрание одобри разпоредбите за избор на ръководител на антикорупционната комисия (КПКОНПИ). А това значи, че към този момент има човек за поста. В медиите към този момент се появи информация, че този човек най-вероятно ще е актуалният основен прокурор. Следователно бързането е, с цел да може в четвъртък Гешев да бъде прегласуван, и откакто президентът подпише указа, Цацаров да може предварително да приключи мандата си, който изтича на 10 януари, с цел да може да бъде номиниран за ръководител на КПКОНПИ. Отвъд тази нечиста сделка няма разумно пояснение за бързането. Още повече че при различен сходен случай – когато президентът отхвърли да назначи арбитър Георги Чолаков за ръководител на Върховния административен съд, процедурата продължи в три следващи съвещания на пленума на Висш съдебен съвет. Това бързане и претупване на нещата може да се пояснява и като пренебрежение към президента и към институцията и надали не споделя: „ Вашият отвод да назначите е проформа, по този начин или другояче, решението е към този момент взето “. В страна, която претендира да е демократична, това просто не е добре.
- Какви са идващите вероятни стъпки на президента Радев, в случай че изборът на Гешев бъде доказан от Висш съдебен съвет?
- Президентът има законовата опция да сезира Конституционния съд с запитване, най-малкото с цел да разбере дали формулировката в Закона за правосъдната власт не е прекомерно директна до степен, че да обезсмисли неговото право да откаже да назначи. Същевременно отправянето на такова запитване няма да спре осъществяването на решението на Висш съдебен съвет. Между другото, пленумът на Върховен административен съд през септември насочи запитване към Конституционен съд точно в тази посока – дали решенията на Конституционен съд могат да имат назад деяние, т.е. да работят обратно във времето, а освен отсега нататък. Все още Конституционен съд не се е произнесъл по питането.
- В какъв период може да забави подписването на указа?
- Президентът не е привързан със периоди. Той обаче даде поръчка, че ще работи по отношение на пълномощията, предоставени му от конституцията, и че това ще бъде в „ обозрим период “. При отхвърли да назначи видяхме, че този обозрим период беше към две седмици. Възможно е да се чака сходна реакция и сега. На доктрина обаче той може да бави подписването на указа колкото желае. Случилото се в Словакия, където моделът е сходен, е показателно. Там президентът бави подписа си повече от 2 години и по този начин довежда нещата до нов избор. Той би трябвало да е наясно обаче, че с всеки минал ден натискът върху него ще се усилва.
- Какво следва, в случай че Гешев не бъде назначен до края на мандата на сегашния основен прокурор Сотир Цацаров?
- Мандатът на Цацаров изтича на 10.01.2020 година След тази дата той повече няма право да бъде основен прокурор, което значи, че Висш съдебен съвет би трябвало да избере изпълняващ функционалностите основен прокурор. Това най-вероятно би бил някой от заместниците му сега – примерно Иван Гешев. След това Висш съдебен съвет следва да вземе решение за разкриване на нова процедура. Интересният миг тук е, че Висш съдебен съвет не е привързан със периоди за това решение, което може да значи, че прокуратурата може да се ръководи от изпълняващ функционалностите основен прокурор цели 7 години.
- Считате ли, че законодателните оферти на Данаил Кирилов за промени в Наказателно-процесуален кодекс и Закона за правосъдната власт ще основат ефикасен механизъм за следствие и търсене на наказателна отговорност на основния прокурор?
- Много се изписа и изговори по тематиката. За първи път въпросът за неналичието на ефикасен механизъм за следствие на основния прокурор е издигнат в решението на Европейския съд по правата на индивида по делото „ Колеви “ от 2009 година В четири от отчетите по механизма за съдействие и проверка се приказва, че България не извършва това решение. В отчета на европейските прокурори, който направи функционален разбор на прокуратурата, тази тематика също е наранена и са направени съответни рекомендации. Крайният период за проявление на прогрес беше 1 октомври т.г. Към днешна дата подобен механизъм към момента липсва, само че пък правосъдното министерство отправи запитване към Венецианската комисия за препоръчаните законодателни промени. Така че в тази ситуация по-важният въпрос е за какво към този момент 10 години страната упорства в това несъблюдение и за какво в този момент, когато всички периоди са изтекли, ръководителите на двете висши съдилища биват опаковани дружно с основния прокурор? Аргументът на министерството е, че изборът на „ тримата огромни “ се реализира по една и съща процедура и следствието и краткотрайното им премахване също следва да стават по една и съща процедура. Пропуска се обаче значимият миг, че статутът на ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд не е като на основния прокурор. При последния има подчиненост на всички останали прокурори, което на процедура е сериозна спънка пред започване на едно следствие. В тази връзка предложенията за законодателни промени олекват и няма да доведат до по този начин търсената успеваемост.
- Социологическо изследване, поръчано от БИПИ, сподели, че магистратите нямат единно мнение кой би трябвало да получи пълномощието да проверява основния прокурор. Какво е вашето мнение?
- Необходим е необятен професионален диалог, в това число и по тази тематика. За мен желанието на магистратите това да е групов орган се изяснява с обстоятелството, че виждаме до каква степен води концентрацията на прекомерно доста власт и пълномощия в един човек. Ако този човек е виновен, с високи професионални и нравствени качества, не се поддава на напън и най-важното – честен е, тогава не би трябвало да има проблем следствието да се води и от един човек. Реалността в страната обаче демонстрира друга картина и по тази причина мисля, че магистратите дават подобен отговор.
- Първо да благодаря на господин Гешев, че отговори на всичките ни 17 въпроса. Задоволителни отговори в тази ситуация не мисля, че е уместно определение, тъй като част от въпросите бяха основни за промяната на прокуратурата и за нейното развиване и допускаха изчерпателен отговор с визия отсега нататък, минаваща даже оттатък мандата от 7 години. За мен в отговорите липсваше точно тази дълбочина. Те бяха по-скоро плъзгане по повърхността на проблемите. Към това би трябвало да се добави и честото повторение, че концепцията няма университетски искания и не е нужно да бъде отегчавана аудиторията с елементи. В последна сметка за мен не стана ясно от цялото 10-часово чуване какво тъкмо желае да прави Иван Гешев като основен прокурор, като се изключи че желае непрекъснато наличие на прокуратурата в медиите и че проблемите на прокуратурата са отвън самата нея.
- Трябваше ли процедурата по желание на нов основен прокурор да стартира изначало след върнатия декрет на президента?
- За мен самата процедура е опорочена поради всички тези мнения в поддръжка на претендента. Законът дава опция за това единствено за юридически лица с нестопанска цел, регистрирани в социална изгода, професионални организации на магистратите, висши учебни заведения и научни организации. Правилата за избор на „ тримата огромни “, които са признати от Висш съдебен съвет обаче, дописват закона и даже му опонират, тъй като в тях се споделя, че въпроси и мнения за нравствените и професионалните качества на претендента „ могат да показват и техни сътрудници, както и органи и институции, с които е работил “. Това е неприемливо и най-малкото всички тези мнения, които като че ли като по команда бяха изпратени от органи на изпълнителната власт, не трябваше да се разгласяват и зачитат. В разпоредбите на Висш съдебен съвет написа още, че когато президентът откаже да назначи основен прокурор, тогава „ се организира нова процедура за избор “. Виждаме, че Висш съдебен съвет демонстрира изборен метод в личните си правила – някои приема да съблюдава, а други – не.
- Защо Висш съдебен съвет по този начин бърза да прегласува кандидатурата на Гешев?
- Това е въпросът за 1 млн. $. Ако би трябвало да се спекулира, бърза се, тъй като преди дни Народното събрание одобри разпоредбите за избор на ръководител на антикорупционната комисия (КПКОНПИ). А това значи, че към този момент има човек за поста. В медиите към този момент се появи информация, че този човек най-вероятно ще е актуалният основен прокурор. Следователно бързането е, с цел да може в четвъртък Гешев да бъде прегласуван, и откакто президентът подпише указа, Цацаров да може предварително да приключи мандата си, който изтича на 10 януари, с цел да може да бъде номиниран за ръководител на КПКОНПИ. Отвъд тази нечиста сделка няма разумно пояснение за бързането. Още повече че при различен сходен случай – когато президентът отхвърли да назначи арбитър Георги Чолаков за ръководител на Върховния административен съд, процедурата продължи в три следващи съвещания на пленума на Висш съдебен съвет. Това бързане и претупване на нещата може да се пояснява и като пренебрежение към президента и към институцията и надали не споделя: „ Вашият отвод да назначите е проформа, по този начин или другояче, решението е към този момент взето “. В страна, която претендира да е демократична, това просто не е добре.
- Какви са идващите вероятни стъпки на президента Радев, в случай че изборът на Гешев бъде доказан от Висш съдебен съвет?
- Президентът има законовата опция да сезира Конституционния съд с запитване, най-малкото с цел да разбере дали формулировката в Закона за правосъдната власт не е прекомерно директна до степен, че да обезсмисли неговото право да откаже да назначи. Същевременно отправянето на такова запитване няма да спре осъществяването на решението на Висш съдебен съвет. Между другото, пленумът на Върховен административен съд през септември насочи запитване към Конституционен съд точно в тази посока – дали решенията на Конституционен съд могат да имат назад деяние, т.е. да работят обратно във времето, а освен отсега нататък. Все още Конституционен съд не се е произнесъл по питането.
- В какъв период може да забави подписването на указа?
- Президентът не е привързан със периоди. Той обаче даде поръчка, че ще работи по отношение на пълномощията, предоставени му от конституцията, и че това ще бъде в „ обозрим период “. При отхвърли да назначи видяхме, че този обозрим период беше към две седмици. Възможно е да се чака сходна реакция и сега. На доктрина обаче той може да бави подписването на указа колкото желае. Случилото се в Словакия, където моделът е сходен, е показателно. Там президентът бави подписа си повече от 2 години и по този начин довежда нещата до нов избор. Той би трябвало да е наясно обаче, че с всеки минал ден натискът върху него ще се усилва.
- Какво следва, в случай че Гешев не бъде назначен до края на мандата на сегашния основен прокурор Сотир Цацаров?
- Мандатът на Цацаров изтича на 10.01.2020 година След тази дата той повече няма право да бъде основен прокурор, което значи, че Висш съдебен съвет би трябвало да избере изпълняващ функционалностите основен прокурор. Това най-вероятно би бил някой от заместниците му сега – примерно Иван Гешев. След това Висш съдебен съвет следва да вземе решение за разкриване на нова процедура. Интересният миг тук е, че Висш съдебен съвет не е привързан със периоди за това решение, което може да значи, че прокуратурата може да се ръководи от изпълняващ функционалностите основен прокурор цели 7 години.
- Считате ли, че законодателните оферти на Данаил Кирилов за промени в Наказателно-процесуален кодекс и Закона за правосъдната власт ще основат ефикасен механизъм за следствие и търсене на наказателна отговорност на основния прокурор?
- Много се изписа и изговори по тематиката. За първи път въпросът за неналичието на ефикасен механизъм за следствие на основния прокурор е издигнат в решението на Европейския съд по правата на индивида по делото „ Колеви “ от 2009 година В четири от отчетите по механизма за съдействие и проверка се приказва, че България не извършва това решение. В отчета на европейските прокурори, който направи функционален разбор на прокуратурата, тази тематика също е наранена и са направени съответни рекомендации. Крайният период за проявление на прогрес беше 1 октомври т.г. Към днешна дата подобен механизъм към момента липсва, само че пък правосъдното министерство отправи запитване към Венецианската комисия за препоръчаните законодателни промени. Така че в тази ситуация по-важният въпрос е за какво към този момент 10 години страната упорства в това несъблюдение и за какво в този момент, когато всички периоди са изтекли, ръководителите на двете висши съдилища биват опаковани дружно с основния прокурор? Аргументът на министерството е, че изборът на „ тримата огромни “ се реализира по една и съща процедура и следствието и краткотрайното им премахване също следва да стават по една и съща процедура. Пропуска се обаче значимият миг, че статутът на ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд не е като на основния прокурор. При последния има подчиненост на всички останали прокурори, което на процедура е сериозна спънка пред започване на едно следствие. В тази връзка предложенията за законодателни промени олекват и няма да доведат до по този начин търсената успеваемост.
- Социологическо изследване, поръчано от БИПИ, сподели, че магистратите нямат единно мнение кой би трябвало да получи пълномощието да проверява основния прокурор. Какво е вашето мнение?
- Необходим е необятен професионален диалог, в това число и по тази тематика. За мен желанието на магистратите това да е групов орган се изяснява с обстоятелството, че виждаме до каква степен води концентрацията на прекомерно доста власт и пълномощия в един човек. Ако този човек е виновен, с високи професионални и нравствени качества, не се поддава на напън и най-важното – честен е, тогава не би трябвало да има проблем следствието да се води и от един човек. Реалността в страната обаче демонстрира друга картина и по тази причина мисля, че магистратите дават подобен отговор.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ